Вирусът на маймунската шарка е заболяване, причинено от вируса Mpox, което протича със сърбящ кожен обрив, треска и може да се предава от човек на човек. Този вирус се появи в момент, когато светът все още се възстановяваше от пандемията от COVID-19, и доведе до обявяване на извънредно положение в някои региони, особено в Африка през август 2024 г.
Mpox причинява симптоми като кожен обрив, повишена температура, подуване на лимфните възли, мускулни болки и дихателни проблеми. Вирусът може да се предава както между хора, така и от животни на хора. Към момента няма специфично лечение за заболяването, а терапията е насочена към облекчаване на симптомите и подобряване на общото състояние на пациента.
Какво представлява вирусът на маймунската шарка (Mpox)
Вирусът на маймунската шарка, известен и като Mpox, е зоонозно заболяване, което принадлежи към рода Orthopoxvirus и се среща основно в Централна и Западна Африка. Заразяването при хората най-често става чрез директен контакт с кожни лезии или телесни течности на заразен човек или животно.
Типичните симптоми включват повишена температура, главоболие, подуване на лимфните възли, мускулни болки и обща умора. Характерен признак на заболяването е появата на обрив, който обикновено започва от лицето и впоследствие обхваща ръцете, краката и устата, като постепенно се превръща в лезии, пълни с течност.
Въпреки че Mpox принадлежи към същото семейство вируси като причинителя на дребната шарка, заболяването протича значително по-леко и рядко води до смърт.
Името „маймунска шарка“ произхожда от първите случаи, наблюдавани при маймуни, но реалният източник на вируса не е напълно установен. Смята се, че африканските гризачи и нечовекоподобните примати са естествени преносители.
Първият случай при човек е регистриран през 1970 г., но вирусът привлече сериозно внимание по време на епидемията през 2022 г.
Генотипове на вируса Mpox
Вирусът на маймунската шарка има два основни генотипа.
Централноафриканският щам, наблюдаван в Централна Африка, е обозначен като тип I (Clade I), докато западноафриканският щам е определен от СЗО като тип II (Clade II).
Тип II от своя страна се разделя на подтипове IIa и IIb. Исторически погледнато, централноафриканският щам е свързан с по-тежко протичане и по-висока заразност.
Епидемията, започнала през 2022 г. и разпространила се в световен мащаб, се определя като Clade IIb. През 2023–2024 г. случаите, докладвани в Демократична република Конго и съседни държави, принадлежат към тип II.
От юни 2024 г. СЗО прие обозначението тип Ib, поради по-голямото разпространение и разликите в клиничното протичане. Смята се, че този щам е по-заразен и потенциално по-тежък, което доведе до обявяване на извънредно положение.
Начини на предаване
Mpox се предава при директен контакт с кръв, телесни течности, кожни или лигавични лезии на заразени животни или хора. Заразяването може да стане и чрез ухапване, одраскване, както и при консумация на сурово или недостатъчно термично обработено месо от заразени животни.
Предаването от човек на човек се осъществява чрез контакт кожа в кожа – например при полов акт, целувка, прегръдка или продължителен разговор лице в лице, при който се отделят капчици.
Възможно е заразяване и при допир със заразени предмети – дрехи, чаршафи, кърпи. Вирусът може да се предаде и от майка на дете по време на бременност, раждане или непосредствен следродилен контакт.
Симптоми на маймунската шарка
Основните симптоми на вируса Mpox включват обрив, треска, подуване на лимфните възли, главоболие, болки в мускулите и гърба, както и силна умора.
Обривът е характерен и се концентрира предимно по лицето, дланите и стъпалата. При някои пациенти засяга и гениталната област, устната кухина, както и лигавиците на очите.
Първоначално лезиите изглеждат като червени подутини, които по-късно се превръщат в мехури, пълни с гной. След няколко дни тези мехури се разраняват, засъхват и падат. Целият процес продължава между две и четири седмици.
Докато обривите не отпаднат напълно, човек остава заразен.
Симптомите обикновено се появяват 3 седмици след заразяването. Ако болният развие грипоподобни признаци, обривът се проявява между 1 и 4 дни след тях. Данни показват, че вирусът може да се предава дори няколко дни преди появата на първите симптоми.
Диагностика на вируса Mpox
Поради сходството на симптомите с други заболявания като варицела, морбили, сифилис, краста и бактериални инфекции, диагнозата изисква лабораторно потвърждение.
Най-надеждният метод е PCR тест, извършен върху проба от кожна лезия. Ако такава липсва, може да се използва анален или ректален тампон.
Понякога се назначават и кръвни изследвания, за да се установи наличието на антитела, показващи контакт с вируса.
Предпазване от заразяване
Наблюдението и ранното откриване на случаи са ключови за ограничаване на епидемиите.
Основните мерки за предпазване включват:
- избягване на близък контакт с хора, проявяващи симптоми;
- често миене на ръцете с вода и сапун или използване на дезинфектант;
- избягване на контакт с животни, които могат да пренасят вируса;
- използване на ръкавици и защитно облекло при контакт с потенциално заразени лица или животни;
- при пътуване в ендемични райони – избягване на консумация на сурово месо и непастьоризирани продукти.
СЗО отбелязва, че ваксините, разработени срещу дребната шарка, осигуряват частична защита и срещу вируса Mpox.
Лечение на вируса Mpox
Няма специфично лечение за вируса на маймунската шарка. Терапията е симптоматична и има за цел да облекчи болката, сърбежа и възпалението.
Поради сходството с вируса на дребната шарка, в някои случаи се използват антивирусни медикаменти, разработени за борба с нея, макар ефективността им срещу Mpox да не е напълно доказана.
При тежки случаи може да се приложи поддържаща терапия – рехидратация, контрол на температурата и лечение на вторични бактериални инфекции.
Ваксинираните срещу дребна шарка имат по-леко протичане или са частично защитени от инфекцията. Следата от ваксинация върху предмишницата е белег за предишна имунизация.
Разлика между маймунската шарка и варицелата
Двете заболявания имат сходни симптоми, но се различават по произход и протичане.
Варицелата се причинява от херпес вирус, докато маймунската шарка е ортопокс вирус.
Варицелата е значително по-заразна и се разпространява по-бързо.
Обикновено варицелата преминава за около две седмици, докато при Mpox възстановяването отнема между две и четири седмици.
Често задавани въпроси за вируса Mpox
Каква е историята на заболяването?
Вирусът е открит през 1958 г. при маймуни, внесени от Конго в лаборатория в Копенхаген. Първият случай при човек е регистриран през 1970 г.
Към кое семейство принадлежи вирусът?
Mpox принадлежи към семейството на ортопокс вирусите – същото, в което се включва и вирусът на дребната шарка.
Колко е дълъг инкубационният период?
Обикновено е между 1 и 21 дни, най-често 1–2 седмици.
Може ли да бъде фатален?
Смъртността е изключително ниска, но тежките случаи не са изключение, особено при хора с отслабен имунитет.
Колко време продължава заболяването?
Обикновено 2–4 седмици, след което обривите изчезват и заразността спира.
Как да се намали рискът от предаване?
Трябва да се избягва близък физически контакт с хора със симптоми, а пациентите следва да бъдат изолирани.
Кои животни могат да пренасят вируса?
Основно гризачи като катерици, мишки и плъхове, както и някои примати.
Може ли да се заразим чрез полови контакти?
Да, вирусът може да се предава при сексуален контакт, но не е изключително полово предавано заболяване – предаването става чрез близък физически контакт и телесни течности.
Съществува ли вирусът в Европа?
Да. През 2022 г. са докладвани над 20 000 случая в ЕС и ЕИП, включително в страни, където заболяването не е било характерно.
Може ли да се предаде от майка на дете?
Да, вирусът може да се предаде по време на бременност, раждане или непосредствен контакт след това.
Може ли консумацията на сурово месо да причини заболяване?
Да, яденето на сурово или недопечено месо от заразени животни е рисков фактор за заразяване.
